Инвариантен модел и идеи на любовната песен „Либето му се омъжва за друг“

Автори:
Страници: 73-90
DOI: https://doi.org/10.54664/OAZN3326

Резюме:

В статията се разглежда популярна българска фолклорна песен за любовната мъка на момък, който е поканен за девер или кум на сватбата на своето първо либе с друг (най-често брат, братовчед или съсед). Основните идеи се постигат след анализ на устойчивите формули и клишета в перспективата на сравнително-типологичните, културно-антропологичните и структурно-семиотичните изследвания. Хронотопът на инвариантния текст е свързан с пролетен лунно-слънчев календарен преход, когато във всяка трета година се вставя допълнителен (интеркалярен) лунен месец. Този модел е познат както по време на старобългарското езичество, така и до окончателно налагане на християнството и формиране на българския фолклор (9. – 10. век). Героят на песента е персонификация на Жреца-Поет, който описва идеите на мито-ритуалната схема на календарния преход чрез „социално-антропологичния“ код – представя космическото безредие в края на цикъла като лична трагедия.

Ключови думи:

българска фолклорна любовна песен; мит; ритуал; календар; Слънце; Луна; преход „от мит към поезия“; балада

Изтегляне