Притчи за битието в Спомени за вода на Иван Станков

Автори:
Страници: 11-15
DOI: https://doi.org/10.54664/KOCJ7138

Резюме:

Разказите, включени в първия том на трилогията на Иван Станков „Спомени за вода“, са притчи за битието и тях ги съпътства музиката. Цялата трилогия всъщност е симфония, ако трябва да декодираме инициалите в заглавията на трите тома – „Спомени за вода. Dm“, „Улици и кораби. Gm“, „Имена под снега. A7“ – ре минор, сол минор или сол мажор всички, носещи носталгична колоратура. Тези диапазони изграждат емоционалното пространство на разказите в опит да символизират наративните преживявания. Авторът има изключителната способност да си играе с регистъра на фантастичното, редувайки го с реалното пространство. Река Дунав се превръща в реката майка, реката символ на живота, към която, пряко или косвено, се отнасят всички жители на тези земи. Водата става фон на всички събития и същевременно е техен определящ фактор.

Ключови думи:

литература, съвременна, вода, българска, Иван Станков.

Изтегляне